Испанската армия във Фландрия, 1634

Ако терциите и като цяло испанската пехота била на отлично ниво за времето си и в първите две десетилетия на 30-годишната война възстановяват славата си “най-добри” в Европа, то кавалерията на Най-католическия крал имало много да се желае. Дори в Армията на Фландрия, ръководена от кардинал-инфанта Фернандо в началото на войната с Франция конницата, включваща и чуждестранни части и с добър опит от битката при Нордлинген срещу шведите през 1634, тя играела второстепенна роля. Но постепенно се увеличавала. 

Съотношението пехотинци-конници през 30-те години на ХVІІ век при испанците било 7.5 към 1, в 50-те станало 3.5 към едно. 

Съществували три основни вида кавалийски части на служба при испанския крал: 

  • пиконосци(caballo-lanza)
  • кирасири (caballo coraza , които изместили ройтерите herreruelo
  • конни аркебузиери (arcabucero a caballo)

Пиконосците били наследство от реконкистата. Според един испански военен правилник от 1619 основната им роля била “да следват конните аркебузиери, и след като вторите стрелят, в настъпилия хаос да атакуват с пиките си и да доунищожат противника”. Атака, която трудно се осъществява в реалността, защото изисква координация, отлични конници, добри коне  и благоприятен терен. Испанските кирасири пък отговаряли като принципи на използване на френските жандарми и шево-леже. По шведско-унгарски маниер снаряжението им се облекчавало постепенно и накрая на войната вече било само полу-броня, бургинот (типичен шлем и за французите), пистолет и меч. Конните аркебузиери дори от испанците често се наричат драгуни, под френско влияние създадени да се бият и пеш. 

Особеност пък на испанците е, че като първенци в използването на мускетите, те правят и първите опити да създадат специални драгунски полкове, нещо средно между терцио и конна рота. Основна грижа на тези особени части остават конете, които се разбягвали при трясъкът на мускетитe. За целта войниците в драгунските терции били снабдени с чукове и клинове, с помощта на които да завържат животните и след това да стрелят. 

На теория испанската конница се състояла от роти, от по сто саби, командвани от капитани ( cabos). Специално кирасирите, пак по френски маниер гледали да придвижват и държат заедно, в големи съединения, а не да ги разпръскват поротно. 

След 1609 година испанската артилерия разполагала с 4 почти стандартни вида оръдия 

  • с 40-фунтови гюлета
  • с 24-фунтови
  • с 10-фунтови
  • кулверини с 5-фунтови гюлета

Първите две разновидности били запазени за обсадите, вторите две за полеви сражения. Испанските командири се отнасяли леко пренебрежително към артилерията и често дори не я изчаквали за да започнат бой, какъвто е например случаят във Втората битка при Дюните край Дюнкерк. 

Във Френският Меркур (Mercure Français), може би първото масово периодично издание в Европа още от средата на предвоенната за Париж 1634-година (чудесна осведоменост за бъдещия враг) се дават следните числа за испанските войски в Нидерландия:

Армия на Фландрия, 1634

23 000 пешаци

7 000 конници

Пехотата била съставена от 4  иберийски полка (французите не правят разлика с терцио) с метр де камп:

  • Алонсо Ладрон  
  • маркиз де Селаде
  • дон Франсиско Капате 
  • 10 отделни роти подкрепления от Испания,  броени за 1 полк

Три италиански полка на:

  • дук Дориа 
  • маркиз Сфондрато 
  • дон Андреа Сонтелмо 

7 валонски полка на:

  • граф де Фресин 
  • граф де Фонтен 
  • господарят на Рибокур 
  • барон Веземал 
  • господарят де Три 
  • де Кустрин 
  • де Креки 

Последните двама метр де камп със сигурност са швейцарци по произход, но за състава на полковете им не мога да кажа нищо със сигурност.

4 полка от Горна Германия

  • граф фон Исембург
  • фон Хоохштрат
  • полковник Рувроа (или Роврой)
  • принц Барбансон

2 полка от Долна Германия

  • маркиз Леде
  • полковник Брион

1 английски полк

  • Трезан

2 ирландски полка

  • Тирконел
  • дон Еугенио Онел

Общо 23 полка

Кавалерия под командването на граф фон Насау

68 роти

в 5 полка на 

  • граф Букой
  • граф фон Исембург
  • граф де Салм
  • маркиз де Селад
  • принц Барбансон