Хелголандското сражение през 1864

През 1863 година, след коронацията на датския крал Кристиан ІХ, Парламентът на страната взел решение в нарочния си „Ноемврийски акт“ да анексира териториите на херцогствата Шлезвиг, Холщайн и рядко споменаваното в литературата Сакс-Лауенбург, в разрез с постановленията на Лондонската конференция на Великите сили от 1851, прекратили т.н. „Тригодишна война“. Прусия, в качеството си на лидер на Северогерманския съюз изпратила ултиматум, настояващ за отмяна на Акта, но той бил отхвърлен от датчаните. Така се стигнало до военна интервенция на германските държави от 7 декември 1863. Прусия, Саксония, Хановер и техният съюзник – Австрия, създали обединена армия за действия на север. Великобритания и Швеция запазили благосклонен към Дания неутралитет, въпреки че именно датчаните били нарушили клаузите на Лондонския конгрес. Стотици скандинавски доброволци се стекли под знамето на датския крал.

Съюзническата армия, под командването както и в предишната война на пруския фелдмаршал фон Врангел се състояла от два корпуса – пруски и австрийски, и наброявала 72 хиляди души. Освен контигенти от различни германски княжества, в обединените сили участвали и три унгарски полка. Датската армия брояла едва около 40 хиляди души. От началото на 1864 тя претърпяла няколко поражения и през есента била изтласкана от целия Ютландски полуостров или континенталната част на кралството. До примирие се сигнало на 30 октомври.

Но въпреки сухопътната си слабост, Копенхаген притежавал и едно малко предимство. Това бил относително силният флот. По това време датската марина наброявала 4 бронирани парни кораба, един дървен линеен кораб с парна машина, четири парни фрегати, три парни корвети и множество по-малки парни и задвижвани от вятъра съда. На 26 февруари започнала датската блокада над северогерманските брегове край Балтика и Северно море. Целта била да се спре снабдяването с военни материали на Съюзниците. Пруският флот притежавал само малък брой парни канонерки, като повечето от тях били събрани в Балтийско море. Така важните пристанища на Хамбург и Бремен останали беззащитни.

Германските държави поискали от склонната да им се притече на помощ Австрия да изпрати ескадрата на вицеадмирал Вюлесторф-Урбаер за да помогне на прусаците. В нея били включени линейният кораб „Кайзер“, бронирания „Дон Хуан Австрийски“, една корвета, 2 канонерки и един съобщителен кораб. Но подготовката за отпътуване била твърде бавна, може би заради тежката бюрокрация в австрийските финансови учреждения. Така вместо от Пула, помощ за съюзниците дошла от Леванта, от Родос. Това били парната фрегата „Шварценберг“ и канонерката „Зеехунд“ под флага на капитан Вилхелм Тегетхоф, една от младите надежди на австрийския флот, връщащи се от Египет, където следели строителството на Суецкия канал от френския инженер Лесепс. Към австрийците в Лисабон се присъединила и фрегатата „Радецки“. Преди това, още край Корфу, австрийската ескадра заловила първия си приз – датски ветроход, натоварен с кафе.

На 4 април австрийските кораби отплавали от португалската столица за Брест във Франция, където презаредила въглища. Британското правителство оказало диполаматически натиск и на силите на Тегетхоф било позволено да оперират само в Северно море. Датчаните, които имали славни военноморски традиции, някак естествено били уверени в победата. Австрийците  нямали морски успехи в историята.

При това основните сили на Северното кралство защитавали островите му край Големия Бент и за блокадата на устието на устията на Елба и Везер били отделени само парните фрегати „Нийлс Юуел“, „Дагмар” и „Ииланд“, както и парната корвета „Хеймдал“, под командването на командор Едуард Суенсон.  Но в началото на май „Дагмар” била изпратена по заповед в Копенхаген.

Междувременно, прусаците се опитали да пробият блокадата със собствени сили. Малка германска ескадра атакувала датчаните  на 17 март 1864 близо до остров Рюген в Балтика. Но това сражение само подтвърдило датското превъзходтво по море. След размяната на няколко залпа, прусаците се оттеглили в пристанището си Швайнемюнде, в устието на р.Одер.

Правителството в Копенхаген не било изненадано, че Австрия праща флотски сили в подкрепа на своите съюзници. Датчаните следяли със свои агенти и дипломати придвижването на Тегетфхоф около Европа.

В края на април „Зеехунд“ претърпял авария в Ла Манша и се наложило  да бъде интерниран в английско пристанище. Австрийските кораби останали два. Но към тях, на 1 май край холандския остров Тексел  се присъединило неочаквано подкрепление – пруските канонерки „Базилиск“, „Блиц“ и „Прусишер адлер“. Последният идвал също от Средиземно море.

Съюзническата ескадра акостирала в Куксхавен, в устието на Елба на 4 май и се подготвила за бой. Тегетхоф излязал на море срещу датската ескадра пет дни по-късно. Курсът му бил на север, към британското владение – о-в Хелголанд. Датчаните държали южен курс на  сутринта на 9 май и към десет часа забелязали няколко градуса юго-източно на хоризонта дим. Бързо били идентифициарани австрийските фрегати, за останалите съдове нямало яснота.  Датският командир осъзнавал, че ако „Дагмар” бил останал с ескадрата му, той щял да притежава решително превъзходство.

Сутрешният лек бриз почти не предизвиквал вълни. Няколкото рибарски ловки в района набързо прибирали мрежите си.  Било време за речите. Датският командор Суенсон произнесъл на „Нийлс Йоуел” :

„Мъже! Това са австрийците! Вярвам, че ще се бием с тях със същия героизъм, както нашите смели другари при Дибоел!”

 На мостика на „Шварценберг” в същия час Тегетхоф държал реч с горе-долу същия патос:

„Нашите сухопътни армии победиха, така че и ние ще победим!”

Ескадрата му се опитала да построи линия, но пруските канонерки се прикривали зад линията на фрегатите.  По-късно от пруска страна твърдяли, че просто имали по бавна скорост и изостанали. Така или иначе, огънят бил открит в 13 и 45 от „Шварценберг” по датския флагман. Разтоянието било 3800 м. Датчаните отговорили малко след това. Суенсон бързо намалил дистанцията и австрийските фрегати получили множество попадения. За минути на артилерийската палуба на водещета австрийска фрегата паднали убити и ранени 14 матроса.

Тегетхоф дал заповед за курс на запад, навярно за да кръстоса класическото „Т” с противника си и да стреля с пълните батареи от бордовете на корабите си само срещу  носовите оръдия на датчаните. Но комодор Суенсон предусетил маневрата и обърнал на изток. Така фрегатите се разминали в противоположни курсове и на разстояние от около 2000м, без да прекъсват огъня.

След разминаването датската ескадра обърнала, с намерението да отреже забавящите се пруски канонерки от австрийците. Тегетхоф усетил опасността и също легнал на обратен курс. След кратки маневри, на убийственото разстояние от около 900 метра, фрегатите започнали да държат паралелен курс на юго-запад. Датчаните дори скъсявали дистанцията и за кратко време превъзходството им в огнева мощ дало резултат. Двата флагмана в челото били в унищожителна схватка – разстоянието в един момент от боя се скъсило до 400 м. На дървените кораби парчетата от такелаж и греди причинили повече жертви от самите ядра, изстрелвани от оръдията им. На „Шварценберг” избухнали пожари. Единият бил загасен бързо, но друг заплашвал погреба. Датският „Ииланд” също пострадал. Разчетът на оръдие №9 на кораба бил убит от австрийска граната, но то било вкарано скоро след това в действие отново от команда, събрана от други моряци на фрегатата.

Напрегнатото сражение продължило по този начин почти два часа. Огънят от страната на австрийците постепенно намалявал. И двете ескадри наближавали британските териториални води на Хелголанд, охранявани зорко от британската фрегата „Аврора”. Гюле, изстреляно от „Нийлс Йоуел” към 15 и 30 запалило фока (предната мачта) на „Шварценберг”. Този изстрел решил сражението, твърдят наблюдателите и съвременната преса. Ситуацията на австрийския флагман била извън контрол, огънят заплашвал да обхване целия кораб.

Пред Тегетхоф имало само един вариант да спаси фрегата и цялата си ескадра. Той напуснал сражението в …неутрални води. „Радецки” прикрил изтеглянето както на флагмана, така и на пруските канонерки, смелост отбелязана дори в официалното съобщение на министерството на флота на Дания. В 16 и 30 Суенсон дал заповед за прекратяване на огъня. Петнайсет минути по-късно съюзническата ескадра хвърлила котва край неутралния остров.

Датската ескадра – командващ  Едуард Суенсон (Edouard Suenson)
Кораби	Оръдия	Екипажи	Клас на кораба	Командири
Нийлс Юуел (Niels Juel)	42	422	Парна фрегата	Готлиб (Gottlieb)
Ииланд  (Jylland)	44	327	Парна фрегата	Холм (Holm)
Хеймдал (Heimdal)	16	260	Парна корвета	Лунд (Lund)
Сбор:	102	1023

Съюзническа ескадра –командващ Вилхелм фрайхер фон Тегетхоф (Wilhelm Tegetthoff)
Кораби	Оръдия	Екипажи	Клас на кораба	Командири
Шварценберг (Schwarzenberg)	51	498	Парна фрегата	Тегетхоф (Tegetthoff)
Радецки (Radetzky)	37	372	Парна фрегата	Йеремиах (Jeremiasch)
Пройсишер Адлер(Preussischer Adler)	4	110	Колесен параход	Клат (Klatt)
Базилиск (Basilisk)	3	66	Канонерка	Маклийн (McLean)
Блиц (Blitz)	3	66	Канонерка	Шау (Schau)
Сбор:	98	1102

И двете страни се обявили за победители. Австийската ескадра напуснала неутралното си убежище през ноща,спазвайки 24-часовия международно установен срок за това. Но датчаните не ги чакали, което дава повод на официалната преса във Виена и Берлин, да разтръби, че Нике е допряла крилата си до Тегетхоф. Всъщност датчаните успели да затвърдят блокадата си пред германските пристанища. Така, най-накрая те имали своята победа, която им дала самочувствие при провеждането на мирните преговори. От австрийска страна загубите били 32 убити и 59 ранени. Датчаните имали 14 убити и 55 сериозно ранени. Прусаците нямали жертви, поради, все пак скромното си участие в боя.

Комодор Суенсон и екипажите му били посрещнати като национални герои в Копенхаген. Тържествата приключили с визита на краля. Тегетхоф имал своя триумф, но  две години по-късно – срещу италианския адмирал Персано в прочутата битка при Лиса в Адриатика.