Рокроа и през XVII век е бил малък град, укрепен със “само” пет бастиона, разположен на южния склон на Ардените, там където те допират Шампания, на широко гористо плато надвесено на изток над река Маас (ако трябва да използвам френското и наименование и задължителното при български добавяне на окончанието “а” към него ще се получи доста “възрожденското” като стил име “Мьоза”). В епохата на Френско-испанската война само един път пресичал споменатото плато, околните земи били полу култивирани, влажни и на места дори мочурливи.
Призори на 28 март 1635, пикет от дузина конници от ескадрона на Вилньов, въоръжени с тежки пистолети и дълги мечове, с кираси, широкополи шапки и цветни шалове, влязал в Рива, рибарско селце на малкото заливче Мицола, в крайния северен завършек на Лаго ди Комо.
Офицерът му, първи в колоната внимателно оглеждал всеки ъгъл на селището, което все още изглеждало заспало. Нито следа от испанците. Без да забележи нeщо подозрително, отрядът се спрял край южния край на къщите до самия бряг на езерото.
Когато крал Филип се коронова на 31 март 1621 година, състоянието на испанската конница е фигуративно казано, но доста точно, “в насипно положение”. Подобна в това време е конструкцията и на френската кавалерия, където също отсъстват постоянни съединение, по-големи от рота.
Трябва ли военните да изучават историята? За някои въпросът е излишен, навярно, и отговорът му се подразбира. В двете посоки. Да, защото тя им дава ситуации и решения. Не, защото нищо не се повтаря на този Свят, а и ако се повтори, то се повтаря като фарс. Да, защото всичко се повтаря и хората не се променят. Не, защото това ще им загуби време, ценно, например, за да изучат командния протокол на новите безпилотни дронове. Въпросът е вечен и занимавал както и собствено военните, така и много други умни и учили глави. Не мога да дам решение, но за да разнообразя доводите, ще разкажа, за мое, и надявам се, и за ваше удоволствие, още една вехта военна история, почти със статус на легенда. Тя е от 80-годишната война, която за разлика от 100-годишната, е малко по-кратка и се води между бунтовна Холандия и горда Испания.
Бригадата е по-стара от дивизията, това няма какво да ни учудва. Френските специалисти пишат, че бригадата е от времето на Луи ХІІІ и първо е създадена в тежката кавалерия.
Битката край Турне или както влиза в историята, сражението при Фонтеноа (среща се и Фонтеной заради старинното френско изписване), макар че по голямото селище, край което се води да е Антоан, е много популярна сред любителите на военната история. Дори у нас, има и обширна статия в Уикипедия, която е качествено написана, на български език, както и достъпното издание на Волтер и “Векът на Луи ХІV”, където е разказана подробно и този текст е един от най-разпространените и по Света за събитието като цяло. Съзнавам, че цялостен анализ е извън възможностите на един любител да бъде представен, разбор на тактиката е почти недостижим, за това съм се опитал да предам само това, което съм се уверил, че е достоверна картина и съм добавил някои дребни детайли, които за мен, лично са в допълнение на случилото се. Не съм давал големи подробности кой-кой е, първо защото мисля, че действащите лица са известни на запалените от темата, второ, всичко е достъпно и лесно за намиране.
Надявам се, че историята на този капитан, конетабъл, тан и дук, дипломат и военен теоретик ще ви е интересна. Стана дългичък текст, но това е защото ползвах и някои по-стари мои писаници.
Беро Стюар Д’Обини
Френският капитан и конетабъл на Неапол Беро Стюар Д’Обини или както го произнасят в Англия, Бърнард Стюарт, е роден между 1447 и 1452 година, и произлиза от кралския клан Стюарт ъф Дарнли от Шотландия. Дядо му, сър Джон Стюърт или Жан Стюар, получава от Шарл VІІ във фамилно владение земите на Обини сюр Нер за заслугите си в Стогодишната война. Така родът му във Франция векове наред е известен като Д’Обини, а Луи ХІV го издига до дукско достойнство.
Както баща си, Беро постъпва на служба в Кралския дом в Париж, като капитан на Шотландската рота, най-елитното и първо по старшинство подразделение на армията. Тази рота, заедно с още три френски представляват личните телохранители на монарха, известни като Синия дом, по цвета на ливреите си. Всяка рота от тях е командвана от капитан, за най-старши от четиримата се смята този на Шотландската, след него ранговете се смятат по старшинството на реда на назначението.
На картата се виждат добре френските маневри. Шевер идва от изток и атакува левия фланг на Къмбърленд, преди на свой ред да бъде атакуван от всички посоки. Светло-сините дълги правоъгълници долу, са безучастната френска конница.
Цялата история е от първата сухопътна кампания на Седемгодишната война, а иначе битката е слабо известна, освен сред тесните специалисти.
Луи Д’Естре
Маршал Д’Естре водел около 100 хилядна френска армия през Вестфалия и Везер, но за да осигури комуникациите си до пристигането си на хановерска територия, тя намаляла до 80 хиляди. (Още 100 хиляди, в отделна армия командавал и принц Субиз към Бохемия, в помощ на австрийците срещу Фридрих Пруски.) Противникът му, дук Къмбърленд, известен ни от Фонтеноа, 1745, разполагал с 60 хилядната съюзна Обсервационна армия. Макар и командвана от английския принц, тя се състояла от контингенти от Хановер (близо половината), Хесен, Брауншвайг и Гота (някакви Гота се сражават и на френска страна, но известно е, че фамилията има поне три суверенни владения в Германия в епохата и поне два клона, протестантски и католически) и заела по негово нареждане позиция при Хастенбек. Левият и фланг се опирал във Везер, центърът и бил малко зад селото, а левият фланг, малко извит назад стоял на гористите височини на Ошен. Цялата линия на съюзниците не била по дълга от 5 км. В дясно мочурище с дължина от реката почти до селото правило удар в тази посока непрактичен. Там и батальоните на Къмбърленд били разположени на незначителни височини, с фас към блатото. Тилът им и като цяло линията за евентуално отстъпление при неуспех били сигурно обезпечени от крепостта Хамелн, намираща се на малко повече от 4 км назад, на север.
Ариергард 