Билети за … театъра на бойните действия или бил ли е на фронта Клаузевиц

Операционен театър (Театър на военните действия, много близо до въведения от Клаузевиц термин Театър на войната, който днес вече не се използва)

През ХVІІІ век това е географската област или страна, в която действа една армия и нейните администратимни и логистични органи. Там тя се снабдява, движи се (или не) и воюва. През ХХ век обособени театри на военните действия стават като цяло континентите, но при професионалистите с по-традиционни разбирания, това не винаги се приема дословно. Манщайн твърди, че е командващ на Кримския театър на военните действия и като цяло изглежда е прав, тъй като спецификите на полуострова и задачите пред армията му наистина дават основание за това твърдение. С операционна база на Перекопския провлак, с операционна линия до голямата и важна стратегическа цел – крепостта Севастопол, с получаването на маршалски жезъл за нейното достигане ако искате дори, като че ли всички външни белези на отделния театър са на лице. Съществуват по този начин Италиански, Бирмански театър, а също и тези на Южния Пасифик и Арктика във Втората световна война, а не просто Азиатски и Европейски. Командванията там са отделени, задачите са обособени, а тиловите им структури, напълно независими.

Театрите на военните действия от Първата световна война насам пък често се наричат за по-лесно, фронтове. Без да навлизам в подробности, само за яснота ще спомена, че наистина Източен и Западен фронт могат спокойно да бъдат приети за такива, а не да се говори за театър на военните действия във Фландрия или операционен театър в Полша. Иначе фронт си има в тактиката употреба, за която ще говорим.

Не, все пак, ще трябва да отворя една голяма скоба. Всички тези изменения идват от разширяването и разрастването на военните сили. Ако през ХVІІІ век една армия от 100 хиляди души е действала примерно на един операционен театър от 100 хиляди квадратни километра и пред сражение е образувала фронт от 10 км (тактически приом), то през ХХ век нейната най-общо функция изпълнява вече една група от армии, на възможно доста по-голяма територия и с 1 млн. и повече войници. Съответно фронтът и може да пресече целият театър на военните действия (Пред такава перспектива генералите от ХVІІІ век биха изпаднали в екзистенциална криза, най-малкото заради необходимостта практически цялата им конница да се преорганизира в свързочни подразделения заради разстоянията). Общо взето, такъв тип фронтове се появяват в зората на ХХ век, с развитието на полевите укрепления. И съответно сражението, което се води от този група може да обхване цялата дължина на тази мисловна линия. Разбира се, че линия от окопи с бодлива тел, мини и огневи точки е в същата роля, която играе строй от аркебузиери и пиконосци в Деволюционната война, примерно. И едното е фронт, и другото.  Но да се говори и пише, че това ще бъде строго погледнато от военната наука – бойното поле, нищо че е примерно 200 км и съответно на него ще се действа по тактически, а не по стратегически план (доведен до крайност военен пуризъм) вече губи всякакъв смисъл. И така става , че много от стратегическите термини, а и приоми навлизат направо в тактиката. На тези нови фронтове има и снабдяване, има болници, има и комуникации, все неща с които се занимават стратезите. А в рамките на един класически боен ден рядко се е случвало командирът да се води от съображения от типа: А, бе, ние това село защо го запалихме заради някакъв си противников батальон с оръдия, после къде ще спим цяла зима?

Разбира се, не става дума само за количествена промяна. След Втората световна война армиите отново намаляват, а перспективите са изглежда до връщането им в рамките на контингентите от Средновековието. Същевременно те стават все по-бързи и самостоятелни, буквално носещи на гърба си операционните си бази или с оперативни линии, напълно възможно, минаващи през стратосферата. Описването на такива действия с апарата на примерно Георг Фридрих фон Темпелхоф или на Антоан Манасе де Па, маркиз  де Фекер (известни на времето си военни мислители) е разбира се забавно, но абсолютно ненужно. Така че отново ще напомня, че максимумът на заниманията ни ще бъде до края на Втората световна война. Същевременно, няма и да се връщаме много назад, освен когато не става дума за класически примери. Но термините ще са от ХVІІІ-ХІХ- първата половина на ХХ век. И в този смислов диапазон. Когато кажем фронт ще се разбира строят на армията пред противника, а не ІІІ Украински, когато пишем тил, няма да означава канцелария или склад на 200 км от бойното поле, а гърба на тази армия на самото бойно поле. Т.е. класически тактически термини. Естествено, когато става дума за тактика.

Създаването на стратегическия план става на картата, но самите бойни действия (операции) се извършват във времето и пространството. Тези действия имат, стратегически казано две основни проявления: Движение и сражение. И двете обаче директно ни водят до тактическите планове.

Марш-маньовър

Движението е наричано в стратегията Марш-маньовър и е с цел да се заемат определени географски пунктове, наричани Стратегически точки или направо Стратегическата цел. Маршът в територията на противниковата държава се нарича инвазия (терминът, както и окупация, в стратегията е чисто технически и няма негативен политически отенък). Инвазията е силен ход в стратегията и има множество плюсове, в сравнение с отбранителния стратегически план. От своя страна, ако не приеме веднага сражение, а тръгне по линията на отстъплението, противникът се ретирова (глаголът е възвратен). Специалистите твърдят, че при тактическите планове обаче, предимствата на настъплението намаляват. Най-малкото защото противникът по-лесно установява плановете ви на бойното поле, отколкото на театъра на военните действия. Те са пред очите му. От своя страна отбраняващата се страна пък не може безкрайно да отлага сражението. Стратегически това има негативни последствия – опустошаване на собствената страна, загуба на територия, а в последствие морални и политически негативи, че дори и дипломатически. Скитската или стратегията на изгорената земя не могат да бъдат безкрайно упражнявани. Ако първата е вършила работа по време на Гръко-персийските войни, в VІ век преди Христа, то в Наполеоновия поход в Русия, именно политически и морални причини водят до Бородино и по-важното, до Малоярославец. В по-ново време тези стратегически планове се използват, но пак не безкрайно. Руснаците не могат да отстъпят от Сталинград, не е възможно да победят примерно на линията Челябинск-Саратов, включително поради причини от невоенно естество! Но все пак достатъчно изтъняват противниковата  операционна линия. Германците горят от своя страна до Берлин, но също са принудени да дадат последно сражение на Одер, а преди това, макар и с приключващи ресурси, да застрашат операционните линии на Жуков и Конев.

Горе долу в тези години пък се появява интересната теория, наречена Стратегия на непреките действия, публикувана в книгата The way to win wars Начин да печелим войни на Лидъл-Харт (специалист по него е военният историк Алекс Данчев). Тя издига на много голямо ниво движението (маньовъра, независимо дали по суша, вода или по въздух) и свободата на действие и направо поставя под въпрос необходимостта от генерално сражение. Но не оспорва фундаменталните стратегически принципи. Които ясно показват, че където и на континента Европа Великобритания да се опита да изгради операционна база и да дебушира от нея, маньовър по операционните линии на германците ще им позволи първо да защитят всяка своя заплашена база, втора бързо да унищожат такава самоубийствена атака. Което важи и за германски опит на Британските острови. И нещата трябва да се сведат направо до атака на оперативната база, с прескачане един вид на въоръжените сили на противника, т.е. диверсия.

Сражение (Генерално сражение, Решителна битка)

Във времето и пространството, срещата на двете противостоящи страни или армии. Това е и пресичане на операционните им линии (ако държим да сме инженерно точни), но довело до присъствието им на едно и също място, в едно и също време. В ХVІІІ век условно мястото на сражението се нарича Бойно поле (Сhamps de bataille) като може изобщо да не е поле. Получавало е името на близка географски обект. Навлизайки за кратко на територията на тактиката, ще отбележа само присъствието на топографските пунктове, за които генералът трябва да държи и отлично да разузнае. Те са различни от стратегическите пунктове, които просто могат да бъдат самото бойно поле, град, гара, проход. И тук царства тактиката, за която маршал де Сакс пише нещо просто, но гениално: Тактиката е в краката! Но за нея  и за твърде интересните познати и непознати похвати в сраженията, следващият път. Единственото, което може да добави стратегическият план в сражението (ако приемем, че преди това се е погрижил съвестно за чудесни условия за един хубав бой) е например то предварително да е запланирано като нерешително, именно по някакви стратегически причини. Като цяло, обаче, военните се стремят към генералното или решителното сражение именно с цел пълна победа изразяваща се или в разпадането на противниковата армия или в нейното предаване. Както изяснихме, това е най-сигурният начин да изпълниш стратегическия си план, да достигнеш поставената стратегическа цел, без риск за операционната си база или линия. В най-ново време, естествено, нещата са изменени, решителното сражение като практика беше обявено за поредния мит, а военните планове изцяло поставени под политически контрол. Някой да е чувал за генерални операции? Няма и да чуете. Но ние се занимаваме с история.