Германските транспорти на Караибите, 1939
25 август 1939: Цитат от “Kriegstagebuch der Seekriegsleitung” (Военен дневник на Германския военноморски щаб, Оперативен отдел): Предупреждение към германските търговски кораби : (Изпълнявай) Мерки 5 и 6!
(5: Завръщане у дома, с изключение на корабите в Балтийско море, при невъзможност, търси приятелски пристанища.
6: Напусни обичайните морски пътища, избягвай Ла Манш. Използвай радиокод H!).
През август 1939 година германският търговски флот бил разпръснат по всички океани и морета. Но страната започвала война и на 25-то число на този летен, поне за Северното полукълбо, месец радиоприeмателите на търговските съдове получили, на вид, служебни съобщения от Министерството на транспорта в Берлин, съдържащи кодовата дума Essberger в тях (Фамилно име, една от големите германски корабни компании). Условната дума давала сигнал на капитаните да отворят секретните пакети с инструкции в случай на военна опасност. Заповедите били: Всички кораби незабавно да напуснат общопознатите морски пътища.
Не след дълго се получили и повторни съобщения, отново с думата Essberger в тях, което пък било сигнал за германските капитани да заменят имената на корабите си с предварително избрани чужди, да променят доколкото е възможно външния вид на поверените им съдове и да се отправят незабавно към Родината.
На 28 август било изпратено и кодирано съобщение, с инструкции всички търговски кораби , които не могат да достигнат германски пристанища в четиридневен срок, да потърсят незабавно неутрални, в които да пуснат котва.
В Карибите, на повече от четири дни път до родните брегове, капитаните на компанията HAPAG (Hamburg Amerikanische Packetfahrt Actien Gesellschaft) на корабите Троя, Хайделберг и Антила, както и на Консул Хорн, собственост на Линията Хорн решили заедно да потърсят убежище в Кюрасао, владение на Нидерландия. Съседното на райха кралство се придържало към строг неутралитет и на острова, както и на близкия Аруба, германските съдове се радвали на относителна сигурност. В пристанището на Кюрасао, вече приело няколко германски кораба, ги пренасочили именно към втория остров.
Антила
На 31 август Троя и Консул Хорн влезли в пристана Сен Никола на Аруба. На следващия ден котва там хвърлили и другите два германски кораба. В същото време първите германски части пресекли границата на Полша и войната избухнала.
15 дни по-късно пристанищните власти наредили на четирите съда да се преместят на северозападния край на острова, срещу плажа Малмок. Британският кръстосвач Диспач (HMS Despatch) патрулирал в района на холандските Антили от началото на бойните действия, така че до края на 39-та, германците не се решили да предприемат нищо повече. Но в началото на януари 1940, капитанът на Консул Хорн – Йоханес Рьор взел решение да пробва късмета си с плаване към Германия. На 9 януари 23-ма моряка от другите три кораба се прехвърлили под негово командване. Под прикритието на нощта, с тях и с ценния си товар на борда – захар и тютюн, Консул Хорн тайно напуснал тримилната неутрална зона на Аруба. След като се убедил, че отплаването им е останало незабелязано, капитанът заповядал пребоядисване на кораба. Консул Хорн се маскирал на съветския транспорт Молодец, с постоянно пристанище Одеса и поел курс към Европа (Истинският “Молодец” изглежда е в Каспийско море по това време… ).
Пътуването през Атлантика, далеч от основните морски пътища минало почти без инциденти. Маскировката заблудила както френската подводница Агоста, така и американския въздушен патрул над обявената вече от президента Рузвелт Панамериканска неутрална зона. Наближавайки Британските острови и за да не използва Ла Манша, където съюзническия контрол бил непробиваем дори за маскиран съветски кораб, капитан Рьор поел курс северно от Оркнейските острови. Но нещата се объркали напълно на 27 януари, около 12 часа и 20 минути, когато корабът му бил пресрещнат от британския кръстосвач Ентерпрайз. В тези ранни месеци на войната всичко протичало относително спокойно. Разговорът се провел с помощта на сигнални прожектори, според Людвик Динклаге, моряк на борда на Консула, публикувал спомените в популярното хамбургско, морско списание Kehrwieder (Ще се видим отново) през 1957-а година.
Кораб на Негово Величество Ентерпрайз: Обозначете се!
Моторен кораб Консул Хорн: UNWE (Молодец)
Кораб на Негово Величество Ентерпрайз: Какъв е курсът?
Моторен кораб Консул Хорн: Мурманск
Кораб на Негово Величество Ентерпрайз: От къде идвате?
Моторен кораб Консул Хорн: От пристанището на Санто Доминго.
Кораб на Негово Величество Ентерпрайз: Притежавате ли британски разрешителни документи?
Моторен кораб Консул Хорн: Не, нямаме
Кораб на Негово Величество Ентерпрайз: Последвайте ни за проверка в пристанището Къркуол на Окнейските острови!
Моторен кораб Консул Хорн: All right!
Кръстосвачът Ентърпрайз
Късметът обаче бил все още с екипажа на блокадопробивача. Съществуват две версии за случилото се. Според записаното от германските офицери в “Kriegstagebuch der Seekriegsleitung” корабът не бил взет като приз, поради лошото време в края на януари, северно от Шотландия. Според версията на Ентърпрайз, кръстосвачът получил по-важна задача и не могъл да конвоира до Къркуол ПсевдоМолодец. Макар и даващ вид, че и самостоятелно ще отиде до посочения пункт в мига, в който британският боен кораб се скрил зад хоризонта, германският кораб дал пълен ход към бреговете на Норвегия, на около 250 мили източно. На 8 февруари той бил отново в неутрални води и станал четвъртия германски блокадопробивач прибрал се у дома от тропическото море на Централна Америка.
За да завършим историята на Консул Хорн ще добавим, че през 1942 той се натъкнал на мина край окупирания датски, балтийски остров Боркум и потънал.
Но да се върнем на Аруба. Изглежда бягството на Консула не останало съвсем незабелязано за съюзниците в Карибите. Ден след него френското морско командване в района разгърнало 3 подводници за да търсят и намерят беглеца. Това давало шанс на другите кораби да опитат и те да се измъкнат. Окуражавали ги и от Министерството на транспорта, с телеграма от 14 януари:
До посолството в Каракас, за препредаване на агента в Кюрасао: Като следствие от потеглянето на Консул Хорн, използвайте временно благоприятните обстоятелства за отплаването и на петте ни кораба в Кюрасао и Аруба към Германия или Испания!
На 16-и министерството изпратило отделни инструкции до дипломатите си в Панама, Богота, Каракас и Мексико да подготвят отплаването на корабите на райха в Колумбия, Венецуела, Кюрасао, Аруба, Мексико и Коста Рика през Атлантическия океан към Германия или през Панамския канал , към Япония. Мерките засягали общо 19 съда.
Ситуацията, обаче, не била благоприятна, а точно обратното. Изпуснали Консул Хорн, съюзниците нямали намерение да повторят грешката си и засилили морското си присъствие в Карибите. Въпреки това капитаните на Хайделберг и Троя, Шпрекелс и Бьондел, се решили на пробив. Двата кораба напуснали водите на Аруба на 29 февруари.
Кръстосвачът Диспач, под командването на капитан Поланд пресрещнал Троя само на 11 мили западно от холандския остров. Адолф Бьондел нямал друг избор, освен да подпали кораба си и да нареди на екипажа да го напусне. Корабът потънал в ранните часове на първи март, а пожарът се виждал от Аруба. Екипажът бил пленен от британския кръстосвач, съобщила холандската подводница О14, следваща бегълците.
Хайделберг успял да се изплъзне за само още един ден. На втори март той бил прихванат от кръстосвача Дънедин (HMS Dunedin), под командата на капитан Ламб, 60 мили западно, в Подветрения пролив. Според свидетели от Дънедин, Хайделберг носел името Heemskerk, опитвайки се да се представи за холандски търговец. В изпълнение на заповедите от Берлин, капитанът на Хайделберг също го потопил, а моряците му се предали на британците. И двата екипажа били отведени в лагера Кингстън в Ямайка.
Това, което германските моряци не разбрали до края на войната било, че опитите им за бягство, били индиректно планирани и провокирани от …Британското адмиралтейство в Лондон. Кръстосвачите и подводниците били жизнено важни за войната в Европа, както и за крехкия баланс на силите в Далечния изток, Средиземноморието и къде ли още не, в безкрайните води на британските океански ангажименти. Те не можели да останат повече от няколко месеца в спокойните води на Карибите в очакване на евентуално германско движение. Така, англичаните се решили да подтикнат холандските портови власти да отменят ембаргото си за зареждане с гориво на германските кораби. Като резултат, веднъж с напълнени танкове, корабите веднага предприемали опит за бягство, при което, уж случайно се натъквали на чакащите ги британски патрули.
Антила също се опитал да избяга. Дневникът на Германския военноморски щаб отбелязва: Форт де Франс предупреждава военноморските си сили в Западните Индии за възможно отплаване на Хайделберг от Аруба на 29 февруари и на Антила на 1 март. Ню Йорк Таймс пише на трети март, че вторият кораб се е опитал да избяга, но бързо се е върнал в тримилната зона около неутралния остров. Закотвена на рейда на Малмок Антила остава там до 10 май – денят в който Германският райх нахлува в кралство Нидерландия. За да предотврати завладяването на кораба си, капитан Фердинанд Шмид го потапя. 22 –та холандски морски пехотинци, изпратени да пленят кораба арестуват 33-та члена на екипажа (10 отпатуват с Консул Хорн). Общо 220 германски моряци за задържани от холандците на Антилите и Суринам (Там германският транспорт Гослар също се самопотапя).
Разказаното до тук може спокойно да бъде прието за само едно парче от огромния морски пъзел, който се редял от август 1939 година в Световния океан. По това време британският флот ловувал за общо 237 германски кораба с водоизмесвтване от 1 204 000 БРТ, които пътували за Фатерланда или се укривали в неутрални пристанища. В края на декември 1939, най-малко 20 съда, с водоизместване общо 134,250 БРТ се самопотопили заради опасност да бъдат заловени от френските и британски кръстосвачи, 15 други (74,800 БРТ) били пленени, а 48 (381,000 БРТ) пробили успешно блокадата и достигнали до Германия. Да се опишат всички перипетии, успехи и неуспехи, морски истории и ловки бягства и капани е извън задачите на тази кратка статия, но да опишем атмосферата на военно и икономическо съревнование между адмиралтействата в тази война на желязо и интелект, напълно отговаря на целта й.
Ариергард 