Трябва ли военните да изучават историята? За някои въпросът е излишен, навярно, и отговорът му се подразбира. В двете посоки. Да, защото тя им дава ситуации и решения. Не, защото нищо не се повтаря на този Свят, а и ако се повтори, то се повтаря като фарс. Да, защото всичко се повтаря и хората не се променят. Не, защото това ще им загуби време, ценно, например, за да изучат командния протокол на новите безпилотни дронове. Въпросът е вечен и занимавал както и собствено военните, така и много други умни и учили глави. Не мога да дам решение, но за да разнообразя доводите, ще разкажа, за мое, и надявам се, и за ваше удоволствие, още една вехта военна история, почти със статус на легенда. Тя е от 80-годишната война, която за разлика от 100-годишната, е малко по-кратка и се води между бунтовна Холандия и горда Испания.
Когато дук де Парма (Алесандро Фарнезе) връща на испанския крал Антверпен през лятото на 1585 г., след почти 12 месеца обсада, той решава да прекара зимата си на новозавладените земи ( или освободените, зависи от гледната точка). Войските на германският генерал Карл фон Мансфелд били разположени в град Хертогенбош (“Гората на дука” в свободен български превод), а техният авангард на остров Бомелеруард, разположен между реките Маас и Ваал на квартири (както името сочи, местността е била waard, стара местна дума за район заобиколен с реки, речен остров).
Холандските бунтовници, познаващи добре местността се решили на светкавична контратака, извън каноните на военното изкуство, които повелявали през зимата войските да почиват. Вилхелм Орански е убит през 1584, а синът му Морис бил още млад и неопитен. Холандски командващ бил адмирал Филип фон Хохенлое-Ноенщайн, известен като Холак, (още един германец, подобно на самия Вилхелм фон Насау). Той разположил флот от 100 кораба между дигата Емпел и въпросният Хертогенбош, с което напълно блокирал изнесеният отряд и започнал да го унищожава с морската си артилерия. Фон Мансфелд, изненадан от зимното контранастъпление на протестантите, не предприемал нищо.
Испанският авангард в Бомелеруард се състоял основно от 12-те роти на Терциото на Бобадийа (по името на местро де кампото си Франсиско Ариас де Бобадийа) и допълнителни части от артилеристи и сапьори, общо около 4000 души. Терциото (спокойно можем да сменим старият испански термин “терцио” с полк, било сравнително ново съединение, създадено през 1580 година в западните части на Кастилия, основно около град Замора, за това и наричано не рядко и с това име, а също и като ІІІ холандско терцио) имало опит от кратката кампания на дук де Парма при присъединяването на Португалия и Азорските острови. Командирът му бил истински идалго по кръв и нрав, от старата школа. Прозвището на терциото било Еl Fiel. Както казва Станислав Лем, културният човек винаги ще разбере нещо на испански, та преводът е „Верния“.
Холак предложил на испанците почетна капитулация, но според източници от това време той получил високопарен за всекиго, но не и за кастилците, отговор: „Испанските войници предпочитат смъртта пред безчестието. Ще говорим за капитулация след смъртта! ”
Изправен пред такава колосална арогантност, Холак решил да се освободи бързо от досадните нашественици и заповядал да се отворят шлюзовете на околните реки (които се намирали над вражеския лагер), за да наводни острова и да удави войниците. Испанците се видели принудени да се приютят на единственото парче по-висока земя: малкото възвишение около църквата на селището Емпел (някогашен римски храм посветен на върховния бог на батавите Hercules Magusanus. Мястото явно било тайнствено и обвито с древна мистика).
Холандците блокирали всички посоки с плоскодънните си съдове, а артилерията и мускетарите им сеели смърт сред изтъняващите редици на нашествениците. Испанците бързо изнемощявали, гладни, подгизнали под ледения декемврийски вятър и куршумите на врага. Можем да си ги представим образно, само няколко дни преди това те се радвали на обилни трапези и топли квартири в този район на Северен Брабант, а сега, с по една мокра дреха на гърба се криели на малък остров като корабокрушенци. Меланхолията бързо обхващала коравите испански сърца. През нощта Бобадийа, може би за да замести нерадостните мисли за бъдещото си с работа, заповядал да започне изкопаването на траншеи в прогизналата земя. Всички били решени да се съпротивляват до края.
Както стана ясно, надявам се, сутринта на 7 декември 1585 г. положението било непоносимо за испанците, но след това се случило нещо, което решително променило ситуацията. Чудеса са се случвали и на Милвийския мост, и пред вратите на Орлеан, но сега Провидението избрало да се намеси край Маас. Легендата на испанската армия разказва, че докато копаел изкопа, един от войниците намерил стара католическа икона с образа на Богородица и Непорочното зачатие.
Находката (мислех до скоро, че такива чудодейни епизоди има само в историята на византийската армия) била приета като Божествен знак от войниците и повишила много бойният им дух. Те поставили изображението на олтара в църквата, а по-нататък го носели в боя и направо като импровизирано знаме.
След неочакваното откритие Бобадийа събрал капитаните си (сред тях и бъдещият генерал Хуан дел Агила и Арелано) и им заявил, че когато настъпи нощта, те трябва да атакуват корабите. Някои офицери предложили да се убият взаимно (идеята, Емпел вместо Константинопол да стане Масада само показва в какво положение както физически, така и психически са се намирали испанците), но Бобадийа не искал и да чуе за това и ги укорил за мисълта, след което ги насърчил да се бият, като поверят живота си на Дева Мария.
Чудото дошло този път като метеорологично явление. През ранните часове на 8 декември водите на Маас и залятата територия наоколо замръзнали – нещо, което не се било случвало от много години. И така, Бобадийа заповядал на капитан Кристобал Лечуга да подготви двеста души за атака на врага. Терциото излязло смело на леда и извършило изненадваща атака. Испанската пехота заловила много пленници, пленила и изгорила всички кораби на вражеския флот.
На 9 декември испанците атакували и завладели холандските кораби, разположени по протежение на реката. Испанският триумф бил пълен, твърди се, че адмирал Холак казал: „ Според мен Бог е испанец, за да направи такова чудо! ” Дали германският благородник би си променил мнението, ако е можел да научи, че след два века и французите ще пленят холандския флот, този път с конница при замръзналото пристанище Ден-Хелдер на остров Тексел през 1795, случай широко популярен сред любителите на военната история?
Винаги може да се добави нещо!
Ваш, ф.Д.
Ариергард 
Благодаря! Хубава история!
ХаресвамХаресвам