Британски, руски и френски офицер наблюдават старанията на германски колега да обучи болният човек на Европа – Османец
На 21 октомври 1912 (нов стил) по обед в Кавакли (село, северно от жп-линията между Одрин и Люлебургас, по която пристигат полевите части идващи от Истанбул и Анадола), в току що разположения бивак на І османски корпус идва лично главнокомандващият на Източната армия Абдулах паша заедно с 20-тина офицери. Там той се среща с корпусния командир ферик ( генерал-лейтенант) Явер Юмер. Двамата се затварят заедно с няколко щабни адютанта в една от палатките на лагера за да съчинят първата бойна заповед до подчинените си войски в Балканската война. Предстои срещното сражение между османската и българската армии, влязло в историята като Битката при Лозенград.
Двамата генерали са силно притеснени. Нищо не върви по план. Макар мобилизацията да е обявена от две седмици, едва ли са се събрали повече от 50% от предвидените войски. Абдулах ще цитира в спомените си един доклад от подчинен негов корпус за местоположението на отделните части, който е показателен:
2 табор от 14 пех. полк от 5 дивизия се намира в Сирия. 1 и 2 табори от 17 пех. дивизия са в Йемен… 2 стрелкова картечна рота е в Шкодра а 1 и 2 планински батареи – в Арабия.
Тилови служби на практика не съществуват, превозите на материали и храна се извършват нередовно по единствената ЖП линия от османската столица до тракийската граница, приоритет имат доставките за одринския гарнизон, който може да се окаже обкръжен до часове. За впрегатни животни на артилерията се използват конете от константинополските трамваи. Повечето войници, живели години в изолирани села, дори не са стреляли с пушка, а само за последните няколко дни им се е наложило да пътуват с шокиращите за тях чудеса на транспорта на ХХ век, с кораб и с влак. А в същото време военният инстинкт на командирите им и политическия натиск от Истанбул ги кара да настъпват срещу противника, за който не знаят много.
Ариергард 