Британски, руски и френски офицер наблюдават старанията на германски колега да обучи болният човек на Европа – Османец
На 21 октомври 1912 (нов стил) по обед в Кавакли (село, северно от жп-линията между Одрин и Люлебургас, по която пристигат полевите части идващи от Истанбул и Анадола), в току що разположения бивак на І османски корпус идва лично главнокомандващият на Източната армия Абдулах паша заедно с 20-тина офицери. Там той се среща с корпусния командир ферик ( генерал-лейтенант) Явер Юмер. Двамата се затварят заедно с няколко щабни адютанта в една от палатките на лагера за да съчинят първата бойна заповед до подчинените си войски в Балканската война. Предстои срещното сражение между османската и българската армии, влязло в историята като Битката при Лозенград.
Двамата генерали са силно притеснени. Нищо не върви по план. Макар мобилизацията да е обявена от две седмици, едва ли са се събрали повече от 50% от предвидените войски. Абдулах ще цитира в спомените си един доклад от подчинен негов корпус за местоположението на отделните части, който е показателен:
2 табор от 14 пех. полк от 5 дивизия се намира в Сирия. 1 и 2 табори от 17 пех. дивизия са в Йемен… 2 стрелкова картечна рота е в Шкодра а 1 и 2 планински батареи – в Арабия.
Тилови служби на практика не съществуват, превозите на материали и храна се извършват нередовно по единствената ЖП линия от османската столица до тракийската граница, приоритет имат доставките за одринския гарнизон, който може да се окаже обкръжен до часове. За впрегатни животни на артилерията се използват конете от константинополските трамваи. Повечето войници, живели години в изолирани села, дори не са стреляли с пушка, а само за последните няколко дни им се е наложило да пътуват с шокиращите за тях чудеса на транспорта на ХХ век, с кораб и с влак. А в същото време военният инстинкт на командирите им и политическия натиск от Истанбул ги кара да настъпват срещу противника, за който не знаят много.
Сред спорещите турци, пред масата с картите на главнокомандващия има и един офицер, който макар и в мундир на османски бинбаши (подполоковник) по мълчанието си и в поведението си рязко се различава от другите. Господинът е …германец и се казва Ото фон Лосов. Той е преподавател по тактика във военната академия в двореца Илдъз от 1910 г., но едва от няколко дни е на служба под знамената на султана. Полевите командири, служили през последните години в далечни гарнизони в Йемен и Фезан не го познават, по-младите офицери, завършили наскоро в Истанбул се отнасят с нескрито уважение към него, генералите се вслушват в пестеливите му думи, речникът му не е богат.
Ото фон Лосов
Но за да изясним неговото присъствие толкова на юг, ще кажем , че между 1909 и началото на Балканската война повече от 30 германски офицери служат в Османската армия. Някои от тях са на командни позиции като командири на полкове, например, други преподават във военните училища на страната, трети се занимават с телеграфните съобщения или организират санитарните служби. Но все пак, германци край Адрианопол не са се сражавали от времената на Фритигерн, в битката, в която загива римският император Валент през 378 г., така че, самото присъствие на фон Лосов в Тракия през 1912-а буди интерес и … надежди сред османския офицерски корпус.
Почти веднага след Руско-турската война от 1877-78 г. султанът и отговорните везири в Цариград започват да търсят възможности за модернизиране на армията си. Нарасналият престиж на германските военни специалисти и залегналите тогава доктрина и устави на щабовете в Берлин, водят до директна покана на германска мисия в Османската столица, подобна на тези в Чили или в Япония, например. И наистина, особено популярни специалистите от Райха стават след руско-японската война от 1904-1905. Почти 30 години начело на германската мисия неотлъчно, с малки отпуски, стои пруският генерал и по-късно фелдмаршал, Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голтц, станал известен не само край Босфора като Голтц паша.
Сред османските военни избухва в това време спор дали германската доктрина и практика са изобщо приложими в армията на Султана. Логично е да се приеме, че при различни условия, резултатите от прехвърлянето на германски изисквания и устави на турска почва ще се сведе само до сляпо имитиране, а не до пруски резултати. Това е точно обратното на тезата, която германците са учени или са привикнали да смятат за даденост.
Колмар фон дер Голтц
Постепенно обаче идеите на Голтц паша придобиват популярност, а успехът в кратката война с Гърция в края на ХІХ век му създава и авторитет. Е, не винаги, османо-германското военно сътрудничество върви гладко. Представата на някои пруски офицери за дисциплина и ред рязко контрастират с културата и привичките на много от турските, сирийските, кюрдските, често и християнските и прочие войници на султана. През 1911 година при обучението на войници от 5 низамски полк в Константинопол младият и неопитен капитан Сигизмунд фон Шлихтинг, син на известен пруски генерал и теоритик, използва тояга за коригиране на стойката на подчинените си. След няколко удара, албански войник просто не издържа на мунщровката и застрелва германеца. Но този инцидент е изолиран случай. От германска страна също разбират проблема, и постепенно, с годините офицерите изпращани от Берлин стават все по-малко като брой прусаци и все повече представители на южните германски земи – най-вече баварци, хора с по-малко навици на фелдфебели от армията на Фридрих Велики и с повече вроден такт.
Въпросът обаче не е само в дисциплината или липсата на такава сред войниците от Балканите и Анадола. Бурните политически процеси в Османската империя, младотурската революция от 1908 г., нарастващият национализъм и същевременно все по-ожесточаващите се локални конфликти в провинциите, поставят началото на спор каква война изобщо се готви да води 700-годишната армия, по израза на Назъм паша, министър на войната в Истанбул. Германската настъпателна доктрина, теорията на съкрушаването, редът и прецизната тактика допадат много на офицерите в османската войска, но реалностите при тях са съвсем други. Турският войник не е в масата си със средно образование, комуникациите в страната не са на европейско ниво, липсва сплотеност между различните етнически елементи в армията. Така, възпитан по германски, с наполеоновски плам и с книгата на Клаузевиц в джоба, турският офицерски корпус иска с желязна воля и с едно настъпление да влезе начело на султанските орди, ентусиазиращи се по-скоро от призиви към Аллах, отколкото от трактати по тактика, в София.
Стига се до малко нетипичния момент, в който германските инструктори, начело с Голтц паша възпират устремните намерения на своите курсанти и възпитаници. През 1910 година се провеждат маневри в Македония (първите в империята от близо 30 години), в които Фон дер Голтц начертава план за една по-отбранителна стратегия при война на Балканите. Като очаква едно изненадващо българско нападение (какъв хитрец се извъди този прусак, генерал Фичев, когато не е в служебна меланхолия, често говори пред Симеон Радев именно за това!), той предвижда османската източна армия да започне съсредоточаването си не между Одрин и Лозенград, а по поречието на река Еркене, 100 км по на изток и доста по-близо до столицата. Ако това се случи и 6 или 7 корпуса се съберат там, с Одрин в тила, българската армия няма да успее да нанесе флангов удар (а и да се опита, може да стане, това което за малко не ни срива точно на същото място, когато Димитриев настъпва почти вертикално на юг, а корпусът на Мухтар паша се оказва източно, край Виза и само истинската, нечовешка коравост на 4 и 5 дивизии спасяват положението! ). Но на следващата година германският генерал отново напуска страната, поради неудобството да е на османска служба, докато Константинопол е във война с Рим, съюзник на Берлин. И турските отговорни фактори променят коренно планираното – османската армия пак смята да настъпва.
В палатката на Абдулах паша край Кавакли се обсъжда именно това. Ето как описва събитията Чобаноглу, офицер от щаба на І корпус:
При редактирането на заповедта всеки се отличаваше с много говорене, а малко работа… Така се написа тази знаменита заповед. Лосов бей, още щом се взе решение да се настъпи, помоли да му се разреши да поработи малко самичък в палатката на офицерите от генералщабната академия, прикомандировани към щаба на корпуса. Палатката се изпразни и се даде на негово разположение. След четвърт час излезе и се срещна с началника на щаба на армията, неговия помощник и началника на оперативното отделение в палатката на първия, където в продължение на половин час редактираха заповедта като се взе предвид бележката на Лосов написана на немски.
Тази намеса в последния момент няма по-голям ефект върху хода на сражението, от дисертационния труд по тактика, създаден от прочутия австрийски генерал Франц Вайротер, изчетен на немски пред щаба на Кутузов в навечерието на Аустерлиц, по думите на руския писател Лев Толстой във Война и мир. Османците губят битката и бягат назад към Ергене, същата река, която така лекомислено са напуснали. Показателен е обаче опитът на баварският офицер да измени ситуацията, не знаем в каква степен изобщо успява. Като преподавател по тактика, ако гледаме текста на заповедта, по скоро вмъква някои чисто практични бележки като това да се намерят платени водачи за местността и раниците да се изпразнят от ненужни вещи.
По същото време, също един баварец, майор Густав фон Хохвехтер, офицер към щаба на Османската сборна кавалерийска дивизия се опитва да си намери кон в Одрин. Става така, че в полуобсадения град това не може да стане и той го напуска на коня на своя ординарец, който го следва пеш. Германският военен оставя впоследствие спомени за всичките си перипетии около отстъплението на османските войски в Тракия през есента на 1912 г. Книгата му В огъня заедно с турците е преведена на повечето европейски езици. Той пише с ирония:
Фон дер Голтц съветваше да се изчака докато се извърши пълната мобилизация. Разбира се, турците знаят по-добре какво да направят!
Хохвехтер описва детайлно превръщането на турските части в тълпа от бягащи хора, захвърлящи оръжието си, пробиващи си път през калта и редиците от съпътстващи ги, разтревожени селяни. С тях, без храна и без особени планове, напълно откъснат от случващото се в щабовете, той успява да достигне до Чорлу, където е прибран с помощта на германският военен аташе майор Валтер фон Щремпел (известен автор на сравнението на турците със Саул, който трябва да бъде покръстен и да стане Свети Павел, разбира се, във военния смисъл) във вагона на военните кореспонденти, сред които американци, британци и забележете, руския генерал Иван Алексиевич Холмзен.
На чаталджанските позиции той е назначен в щаба на ІІІ корпус на Мухтар паша и така става свидетел на сражението на 17 и 18 ноември, както и на раняването на турския командир между Илери табия и Айватли от заелия укреплението 29-и ямболски полк, един от най-драматичните моменти може би изцяло във войната. В щаба той попада на Лосов бей, който вече е назначен за командир на лявото странично прикритие край езерото Деркос, състоящо се от една редифска дивизия.
Каспар фон Прейзинг
В обкръжението на Мехмед Мухтар, един от най-талантливите османски офицери, наричан може би малко на шега от германците турския Ней, е и баварския граф Каспар фон Прейзинг, който разказва малко в стила на Карл Май на събралите се и преживели доста свои съотечественици за измъкването си по чудо от кавалерията на Назлъмов, ден преди сражението да започне. Факт е, че турската конница активно разузнава и пред позицията при Чаталджа. Начело на отряд от 10-тина конници фон Прейзинг попада на български разезд, но сблъсъкът се провежда, както той сам се изразява А ла турка, със стрелба от седлото с карабини. Обмислящ вече да се хвърли в езерото и да се опита да се измъкне с плуване, баварският граф попада на лодка, с която достига успешно до отсрещния бряг.
Поражението на Османската армия в Балканската война е тежък удар, така поне е възприето в Берлин, над авторитета на германската военна школа. Френската преса не спира с откровените си шеги с турците и с хвалебствените си думи към съюзническите щабове, които били воювали по френски! Веднага се появяват анализи, обвинения, упреци, включително и срещу генерал фон дер Голц. В Истанбул пък го обвиняват, че продал военните планове на българите. Остава да се уточни обаче, кои планове, тъй като ако допуснем, че е продал собствените си планове, то те не са верни и това би било по същество дезинформация в полза на турците. (Периодът е такъв, особено около военните планове пресата публикува какви ли не информации и то не само на Балканите. По-късно един германски цирков артист на име Ото Вите ще твърди, че е откраднал българските планове и че ги е предал на османците. Има малко истина в подобни истории, особено като имаме предвид, че този цирков деятел твърди, че е бил и за кратко крал на Албания! ) Кайзер Вилхелм ІІ дори дава ухо на тези обвинения и следващата мисия в Константинопол е вече под ръководството генерал Ото Лиман фон Зандерс. Начело на вече истински корпус от стотици военни специалисти, той ще се опита да модернизира отново османските войски, вече малко преди избухването на Първата световна война. Но Фон дер Голц ще потрябва отново, като опитен познавач на особеностите на тази армия. И ще поведе войските на султана може би в последната им победа, тази при Кут ел Амара през 1916 г. , сравнявана често с обсадата на Алезия, при която лично Цезар трябвало хем да обсажда галите в укрепленията, хем сам да се брани от идващите им на помощ подкрепления. Фелдмаршалът умира от тиф в Багдад 2 седмици преди британският му противник генерал Таунсенд да капитулира.
Фон Лосов има дълга и спорна военна кариера, но до 30-те години, често пътува до Турция. След Първата световна война той има рядката възможност да остане командир на дивизия във Ваймарския райхсвер. С неизяснени политически пристрастия, той става един от основните виновници за разгрома на нацисткия бирен пуч в Мюнхен.
Граф фон Прейзинг е убит на Западния фронт през 1918 г. Брат му Конрад става католически епископ на Берлин, може би в най-трудните години на тази столица. Първо се противопоставя на хитлеристкия режим, после на комунистическия, във вече разделения град. Фон Хохвехтер остава на служба в Османската империя и през Първата световна е в Дамаск, където ръководи нещо като контраразузнавателния отдел на турските сили в Арабия.
Ариергард 