Тръгвам сега да съчинявам нещо, пък да видим първо до къде ще го изкарам, второ дали изобщо нещо ще се разбере.
От години ми прави впечатление, сигурно не само на мен, че откакто, а то сигурно повече от три века, политици и държавници се намесват в работата и действията на военните, вторите обикновено започват или после, в книгите си споделят, ако пишат, едно леко мистично позоваване на фундаментални военни принципи, когато и особено ако нещата се объркат. И започват да споменават ту един , ту друг принцип, максима или пример, без обаче да ги излагат в ясна концепция. Може би са тайна, може би са професионална мъдрост, и изискват години занимания в специфични учебни заведения.
Къде са изброени и изложени тези обаче основи на военното познание. И системно изложени ли са, имат ли терминология и апарат, всепризнати ли са и всеобщи ли са. Чета това-онова и разбира се, се оказва, че най-малкото през годините тези принципи изглежда се променят. Въпреки твърденията за универсалност и всеобхватност, често поради техническия прогрес или поради различни други причини като идеология, политика, цели на войните и разни други, много действащи фактори твърдят, че нещата са се променили, че общите правила не действат. И изглежда е така. Самият Наполеон на Света Елена между другото твърди, че например Франция за да има военни успехи в епохите след него, трябва на 10 години да променя военната си доктрина?! Това при положение, че десет века в Западна Европа примерно са си воювали само по една доктрина – тази на Вегеций от V век, сиреч римската от времето на варварските нашествия?! Откъде това забързване?!
Не е тайна, много се запалих по ХVІІ и ХVІІІ век, когато именно се появява това ускорение. Факт е, че новаторите стават класици. И именно тогава, явно се създава една класическа, паневропейска, военна концепция, наука ако искате, която вече горе-долу е възможно да бъде описана и очертана в наше време. И тази теорио-практика постепенно се усъвършенства, ползвайки един и същ апарат, и е възприета дори от османци и японци, които иначе сляпо спазват заветите на Чингиз хан ( може би на Сун Дзъ?).
ХХ век ще даде повод за пролетарски опит за пълното и отричане, но моля ви се, дори Трифонов и Тухачевски използват терминологията и като фронт, операция, база, въпреки че карат червените командири да правят сложни сметки като изстрелоснабденост на линеен метър и обучават танкистите да не се страхуват да действат без решение на Реввоенсовета?! Да, ясна ленинско-сталинска концепция така не е изработена, въпреки „превъзходството“ на комунистически строй и материализма над всички останали. Пак руските командарми си стават генерали, а в академиите им се появяват някакви съмнителни царски офицери с дебели книжки под мишница (тип Шапошников и Свечин) да им обясняват А-то и Б-то на военната наука и как да бият онези хитри немци.
В Армията на Съединените щати са превилегировани. Те имат първо техническо превъзходство и всякакви пропуски в академичното обучение, бързо могат да бъдат компенсирани с 24-часова бомбардировка. Превилигировани са и защото могат да избират, внимателно, това което им е от полза. Какво нацитата четат Клаузевиц, я да видим какво е казал Жомини! Какво, японците искат генерално сражение по Махан? А дали да не им наложим морска блокада и подводна война?! Разгръщането на огромни материална база и пълно осигуряване, от огнево ( най-лесният начин да счупиш яйце е с ядрена бомба) до продоволствено ( все си спомням за германеца, който разбрал, че ще загубят войната, когато видял че във влака за военнопленници има хартия в тоалетните) , плюс смели концепции за от субтеренни, през кибер и хибридни, до космически операции, които са вече съвременният начин на мислене и излизат от моя интерес, който е строго исторически.
Аз съм лаик в областта и се занимавам като хоби. Избрах си кратък списък от книги, които ще използвам. Опростил съм нещата за яснота.
- Курс по тактика, Cours de tactique от Guillaume-Henri Dufour, Париж 1840, за краткост ще пиша Дюфур
- Войните на Луи ХV, Les guerres sous Louis XV в 7 тома от Charles Pierre Victor, comte Pajol – ще наричам за кратко Пажол или генерал Пажол
- Опит по Тактика от Гибер – Essai de Tactique от Guibert
- Принципи на стратегията на ерцхерцог Карл, Principes de Stratеgie на Archiduc Charles, които чета на френски, иначе търсете като Erzherzog Karl von Osterreich, Herzog von Teschen, Grundsätze der hohern Kriegskunst fur die Generale der osterreichischen Armee. Wien 1806, за краткост Карл
- Един много сведущ руски генерал, неизвестен и в родината си, защото за разлика от граф Толстой пише само на френски – Мемурандуми върху принципите на стратегията от Николай Окунев или «Mеmoires sur les principes de la stratеgie» etc. Ptrsb. 1830, или просто генерал Окунев.
- И само малко Анабазис на Ксенофонт, Атина, 360 Пр. Хр. (шегувам се), от където започва всичко.
Разбира се ще има максими и принципи от Клаузевиц, Жомини, Фридрих и Наполеон, Молтке, Фош, Свечин, Гудериан, Патън, но за цвят. Някой може да иска да се движим по тях, но мисля, че не е практично.
Ще започна с общите термини, такива каквито са били в класическия си вид, около средата на ХІХ век, а после ще задълбавам в примерите, защото това също е принцип от военното познание, историческият подход се е смятал за най-сполучливия. Поне в академиите в Торино и Тюн, където са подготвани, ако не най-побеждаващите генерали, то със сигурност, едни от най-писмовните. А заниманието е изцяло литературно. То и какво друго да е? В историята всичко е документ, книга, разказ.
Ариергард 