Кралският дом, и разбира се, Кралският военен дом (съществуват и цивилен, и църковен дом) имат своите корени в Средновековието. Казват, че крал Филип-Август, предупреден за асасините, се обградил от верни хора в Палестина, за да не стане жертва на коварните ориенталци. Шарл VІ пък се страхувал да не бъде убит от англичаните и си назначил шотландци за телохранители.
Кралския дом постепенно, (всеки крал добавял по нещо от себе си, я рота, я няколко чужденци-безотечественици, верни само на него),се превърнал в истинска гвардия от кавалерия и пехота.
Конницата на Кралския дом при Луи ХІV се състояла от общо 2600 саби – т.н. Син дом (Maison bleue) – 4 роти телохранители (1 шотландска и 3 френски), и Червен дом (Maison rouge) – жандарми и леката кавалерия на гвардията, 2 роти мускетари (сиви и черни, по цвета на конете) и ротата на конните гренадири.
Телохранителите (Les Gardes du Corps)
Четирите роти на телохранителите са най-старите подразделения на Кралския военен дом. Те са кавалерия, макар, последната, 3а рота, да е замислена като пехотна, впоследствие също е качена на коне. Всяка рота от телохранителите около 1700-а година е в състав от 360 благородници и се подразделя на два ескадрона. Така, общо четирите доста големи роти имат състав от 1523 души – една значителна кавалерийска сила, доста по-голяма от полк.Телохранителите се смятат за по-старши от всяко друго подразделение в Кралската армия, в сражение застават или в дясно от Краля, или традиционно, на крайния десен фланг. Всяка рота от тях е командвана от капитан, за най-старши от четиримата се смята този на Шотландската, след него ранговете се смятат по старшинството на реда на назначението.
В привилегиите на телохранителите влиза правото на пенсия като капитан от кавалерията след 15 години служба. До царуването на Луи ХІV, позициите в ротите на телохранителите се продават от техните капитани. Кралските телохранители живеят във Версай. Те са и единствените, които носят сини жакети в Кралския дом. Първоначално девизът им е Erit haec quoque cognita monstris (Ще ги разпознаете по невероятните им дела), при Краля Слънце той е сменен на Nec pluribus impar (Няма с какво да бъдат сравнени (Има се предвид Слънцето!)).
Първа сред тези четири роти по старшинство, се откроява Шотландската рота наричана първоначално Стоте пиконосци от благородниците на Кралската квартира (Cent lances des gentils hommes de l’hôtel du roy). По-късно ги наричат по-кратко – Голямата или Великата стража на Тялото му. Сред нея, най-опитните или представителите на най-старите родове формират особено елитния отряд на Пазачите на Ръкава (Gardes de la Manche) – името идва от факта, че стоят толкова близо до Особата на краля, че той ги допира с ръкавите си. Тези 24-ма телохранители имат за началник т.н. Първи войник на Франция (Premier homme d’armes de France) – уникална титла за най-близкия личен телохранител на владетеля.
За шотландските гвардейци на служба при краля на Франция също има извесетен роман, може би не толкова у нас, макар че е превеждан, но не по-малко четен на запад от Тримата мускетари на Дюма. Това е Куентин Дъруърд (Quentin Durward) на шотландският класик Уолтър Скот. През ХVІІІ век ротата, все по-малко шотландска като състав, все още отговаряла по устав с «Hamir» (Ето ме) при повикване от краля. Тогава вече капитаните и били от рода Ноай, един от най-старите и почитани в Кралството.
Въпреки непотизма и службогонството, както и известното наличие на корупция в Двора, до ротата на шотландците не било лесно да се добереш само с пари или с герб. Необходими били известни физически и морални качества, изброени в заповед на военния министър Мишел Шамилар (Michel Chamillart) през 1702 година. Ръстът на кандидата трябва да е не по-малък от пет стъпки и пет пръста и половина, което е 178 см. Той трябва да е роден католик. И кандидатурата му трябва да е представена от друг член на ротата – почти половината в епохата са назначени по ходатайство от самия дук де Ноай, който по този начин дава и гаранция за тяхната вярност. Така става, че шотландците обаче, около началото на XVIII век в ротата са едва …4.
Още едно допълнение. Във времената на Анри ІІІ съществува и една особена стража – 45-тимата (Les Quarante-Cinq, разбира се има роман и за нея от Дюма-баща). Тази част я има и при Анри ІV, но и двамата крале са убити при атентати, така че тази малка рота от гасконци, явно провалена, не просъществува.
Конните гренадири (Les Grenadiers a Cheval)
Ротата е създадена от Луи XIV през декември 1676. Съставът и е от 150 души. Предназначението и е, да отваря пътя на телохранителите, (не са хвърляли бомби от седлото, но при обсади, например, са били нещо като телохранители на телохранителите), за това при сражение, тя е винаги до Шотландската рота.
При Наполеон това вече са цели кавалерийски полкове, част от тежката кавалерия на Старата гвардия (Grenadiers a Cheval de la Garde Impеriale).
Жандармерийската гвардейска рота (La Compagnie des Gendarmes de la Garde)
Жандармерията не е жандармерия, така както ние я разбираме, т.е. няма полицейски функции. Тя е създадена от Анри ІV през 1609 като охрана на сина му, бъдещия Луи XIІІ, в състав от 200 души. За това, той е неин капитан през цялото си царуване, като я превръща и в част от Кралския дом. При него тя е първа по старшинство, но при Луи ХІV старши отново стават телохранителите.
Ротата на кралската, гвардейска, лека кавалерия (La Compagnie des Chevaux-Legers de la Garde du Roy)
Тази рота е добавена от Анри ІV към Кралския дом през 1593. Това са били преди всичко гасконци от Навара, родината на Бурбона. По старшинство е след телохранителите и жандармеристите, но преди мускетарите.
Двете роти гвардейски, кралски мускетари (Les compagnies des mousquetaires de la Garde du Roy)
Заради романа Тримата мускетари тези роти са най-известните от Кралската армия изобщо. Ще пишем отделно за тях, няма как, но тук ще отбележим, че първата рота е създадена през 1622, а втората, първоначално част от дома на Кардинала-дука, а после на кардинал Мазарини, става част от Кралския дом през 1660. Кралят е капитан на първата, а кралицата, на втората. При Луи ХІV съставът им е по 250 саби. Гледам, че в неизвестния до скоро за мен сайт Искам да знам, Любомир Чолаков е писал за тях, текстът е верен, има някои неточности, но пък какви подробности за храната им!
Полкът на Френските гвардейци (Regiment des Gardes Francoises)
Пехотно съединие, създадено през 1563. Тъй като не е на коне, не е задължително войниците му да са благородници. Съставено е от 30 роти пехота и 2 роти гренадири(предполагам, че едната не е била гренадирска, а по-скоро фюзилиерна – т.н. пикет, но все още не мога да го твърдя, не намирам данни. Но във френските полкове от времето на войната за Испанското наследство, това е практиката). Всяка пехотна рота е от 126 души, а гренадирските по 110. Това прави около 4000 щика. Обикновено е формирала 4 батальона, но през 1708 е формирала 6. При Фонтеноа през 1745 също.
Полкът на Швейцарските гвардейци (Regiment des Gardes Suisses)
Полкът е формиран през 1590, като част от Кралския дом се споменава от 1616. През 1700 се състои от 12 роти швейцарски войници, но тъй като те са по големи от френските, е формирал 4 батальона. Всяка рота е командвана от швейцарски капитан, но метр де камп е бил французин, който няма своя рота, което пак е голяма разлика с традиционната структура. Обикновено се строява от ляво на Френските гвардейци, ако ги търсите с далекоглед на бойното поле.
Стоте Швейцарци (Les cent Suisses)
Съществуват от 1496. Това е дворцовата стража. Въоръжени са … знаем от папските, с алебарди и дълги мечове.Заедно с краля се случва да се появят и на бойното поле, тогава са били въоръжени с пушки и саби. Командвани са от капитан-полковник.
На 10 август 1792, по време на Френската революция, при щурма на Тюйлери, загиват почти всичките в бой с тълпата, преди Луи ХVІ да даде заповед да сложат оръжието. Повечето са били съвсем млади – 18-20 годишни. Девизът им е ea est fiducia gentis (Такава е верността на този народ). По това време, покрай реформите, само те са останали от Кралския военен дом. Другите роти са разпуснати и заменени от т.н. Конституционна гвардия.
Ариергард 