Нигерия ли спаси Мурманск?

На борда на кръстосвача „Нигерия“ в северни води

Когато първият британски морски конвой за Русия започнал да се събира в Хвалфиордур (Hvalfjörður), Исландия, през август 1941, на прочутия вече контраадмирал Филип Луис Виан (Philip Vian) била поверена поредната опасна мисия.[1] За трети път през последните два месеца, той трябвало да потегли на север, зад Полярния кръг. За да изпраща кораби с военна техника и боеприпаси към Мурманск и от там, към Източния фронт, Адмиралтейството искало да се увери, че поне единият от двата му фланга по маршрута към Баренцово море не е зает от германците. На юг – край Нордкап, противникът вече от година държал здраво норвежкия бряг. Но, както показал предишният поход на Виан и неговото съединение К, на север, край ръба на полярната ледена шапка, на Мечия остров и Шпицберген, все още нямало германски опорни пунктове. И не трябвало да има.

Адмиралтейството отделило кръстосвачите Аурора (И Кралският флот има Аврори  и за да се избегне объркване ползвам англозвучащо наименование.) и Нигерия, разрушителите Икарус, Антилопа и Антони, както и лайнера Императрицата на Канада (22 000 БРТ), за евакуацията на съветската и норвежката колонии на Шпицберген и за унищоването на инсталациите там. Цялата операция получила наименованието Gauntlet (Хвърлена ръкавица) и в нея се включили и в качеството на десант 3 роти канадски леки пехотинци от полковете на принцеса Патриша и на Саскачеванските стрелци, под командването на бригаден генерал Артър Потс. Съединението К пристигнало на полярния остров на 25 август и до 3 септември британците натоварили жителите му – норвежци и руски миньори на пътническия кораб и унищожили метеорологичната, радио и електростанцията. Императрицата и разрушителите потеглили за вкъщи.

Виан обаче получил съобщение от разузнаването и насочил двата си кръстосвача към норвежкия бряг на около 500 морски мили южно, за да достигне определена предварително от него точка, в района западно от Нордкин (Nordkyn) в 0 часа и 30 минути на 7 септември. След труден преход със скорост от 29 възела в бурно море и нарастващ североизточен вятър, Виан достигнал набелязаното място в обширния залив между Нордкап и Нордкин. Час по-късно неговият флагман, Нигерия, водещ Аурора  с около половин миля, установил радарен контакт с противников конвой, плаващ от Хамерфест за Киркенес.

„Бремзe“ води германски конвой

Конвоят се състоял от два транспорта, Барселона (3101 БРТ) и Траутенфелс (6418 БРТ), превозващи 1500 войници от 6-а планинска дивизия. Ескорт били учебният кораб Бремзе, командван от корветен капитан Херман фон Брози-Щайнберг, въоръжените траулери V 6103 (Norlicht) и UJ 1701, както и миночистача R 162 на Кригсмарине.

Първоначално британците смятали, че виждат на радара си скала и започнали маневра за избягването и, но в последствие сигналите се умножили – Съединението на Виан се било натъкнало на търсения конвой край остров Магерейа, на границата  на Баренцово море.

 

Германците се движели в колона, водена от UJ1701. Бремзе маневрирал по десния, открит откъм океана, фланг. Нигерия открил огън. Транспортите и малките ескортни кораби веднага се обърнали по десния си борд за да търсят укритие в близките фиорди. Преди британците да успеят да отбележат попадение, те били изненадани от Бремзе, който пресякъл с 24 възела техния строй. Германският кораб стрелял, и същевременно пуснал димна завеса. Нигерия бил принуден да завие ляво на борд за да отговори на огъня.  Кръстосвачът се страхувал  и от торпедна атака. В кратката престрелка, в която Бремзе бил почти невидим, той все пак бил ударен и двата британеца и централно разположеното му оръдие излязло от строя.

---

Бремзе

Артилерийски учебен кораб „Бремзе“

• Водоизместване: 1 435  БРТ
• Дължина: 104 м
• Ширина 9,5 м
• Газене: 2,85 м
• Задвижване:  8 двутактови дизелови двигателя, 1 котел , 28 400 конски сили (умалени, експериментални варианти на двигателите на  джобните линейни кораби клас “Дойчланд”)
• Максимална скорост:  29 възела
• Въоръжение: 4 х 127 mm морски оръдия SK, 8 х 2 см зенитни автомата,
• Релси за поставяне на мини.
• Бронева защита на надстройките: 30 mm, на кулите: 30mm,  палубата: 25 mm,
• Екипаж:192+90 кадета[2]

---

Трите кораба – двата английски и германският провели кадрил от бързи маневри, за да избегнат, или обратното, за да стигнат до тараниране на висока скорост. Филип Виан, се хвърлил в преследване, но противникът му не бил ясно различим, а Аурора се опитвала от своя страна да избегне сблъсък с флагмана си, обърнал рязко посоката на движението си. В същото време огънят се ожесточил. Мостикът на Бремзе вече горял, но за британците нямало яснота дали нахалният кораб потъва или не, тъй като Нигерия навлязла в димната му завеса. В този момент  на кръстосвача  се усетил силен удар в носовата част. Първоначално Виан се питал дали той ще може да продължи борбата, но екипите по отстраняване на повредите съобщили, че щетите са незначителни. На излизане от димната завеса, контрадмиралът на мостика на Нигерия видял Аурора и Бремзе в ожесточен артилерийски двубой. Изминали били само 10 минути от началото на сражението.

Изстрел от Аурора взривил щурманската кабина на германския учебен кораб. Малко след това дошла и експлозия, която британците описвали след това  като удар от торпедо. Само едно от германските оръдия продължавало да стреля. Пет пълни залпа от Аурора го накарали да замълчи. Обреченият германски кораб се носел на север, вече без управление. Спуснати били няколко лодки. На тях успели да се спасят 37 германци. Фон Брози-Щайнберг и 159 моряци загинали в този 20-минутен, нощен бой.

Бремзе лесно може да се сбърка с Flottenbegleiter

Ниската видимост и скоротечността на сражението довели до пълна неяснота какво точно се е случило вече почти 80 години. Първоначално Бремзе, например, е идентифициран от англичаните като разрушител, после като ескортен кораб от типа Flottenbegleiter[3], и накрая като самия себе си. Той бил и единственият кораб, улучен от кръстосвачите на Виан, твърдят повечето историци. Ако се вземе предвид, че те попаднали между него и транспортите, поведението му било повече от блестящо. Ако някой от германските военни превозвачи е бил потопен, загубите в човешки животи щели да бъдат несъизмерими. Но те се възползвали от ангажираността на нападателите и се скрили в обширния Порсангенфиорд.

Ударът, който Нигерия получил остава загадка и до днес. Военноморските експерти не могат да дадат ясно обяснение какво се е случило с кръстосвача в димната завеса. Водите в този участък са били доста дълбоки и не е възможно, както се твърди на места, той да се е ударил в скала или в по-стари корабни останки. Теории са издигани за мина – вероятно поставена от руснаците, и доставена от англичаните, за което най-вероятно самата Нигерия би имала вина – през юли корабът охранявал именно доставката на мини в Мурманск за нуждите на Северния флот. Но и този вариант е слабо вероятен, тъй като мини на подобна дълбочина са изключително сложни за поставяне. Но е напълно възможно Бремзе да е спуснал няколко мини в качеството на безмоторни торпеда. Дори се пише за руска подводница в района, една от безбройните в литературата, която не е знаела какво да прави в избухналия бой около нея и набързо, в 1 часа през ноща?! е изстреляла торпедата си, които ударили и Бремзе, и британския съюзник…Най-вероятно двата кораба са се сблъскали, но малцината останали живи германски моряци от учебния кораб не споменават за подобно събитие.[4] Според официалният сайт на HMS Nigeria, кръстосвачът е протаранил не Бремзе, а друг ескортен кораб, с означението A.03. Такъв кораб в състава на конвоя няма.[5]

Като резултат от боя, командването на германската 6-а планинска дивизия (командир тогава и е Фердинанд Шьорнер, бъдещият генерал-фелдмаршал) забранява по-нанатъшното транспортиране на стрелци по морски път. Останалите 160 сухопътни мили до фронта на Колския полуостров те трябвало да изминат пеша. Вероятно, именно за това, към другите си заслуги, контраадмирал Виан, бъдещият адмирал на флота, може да си припише и спасяването на Мурманск от германска окупация. Т.н. “Чудо на Лица” – първото поражение на Вермахта на Източния фронт, си идва на мястото.

 

---

Кораб на Негово Величество Аурора , клас Аретуза

Кораб на Негово Величество „Аурора“

• Водоизместване: 5 270 БРТ
• Дължина: 555 фута и 6 инча(154 м)
• Ширина 52 фута (16 м)
• Газене: 19 фута и 10 инча (5 м)
• Задвижване:  4 турбини на Парсънс, 4 Адмиралтейски котли, 64 000 конски сили
• Максимална скорост:  32 възела
• Въоръжение: 6 6-инчови (152 mm)Mk XXIII оръдия в три кули, 8 4-инчови (102 mm) Mk V оръдия, 6 единични и 1 двойна установки
• Торпеда: 6 21-инчови (533 mm) торпедни апарата, в 2 тройни установки
• Бронева защита около машинното отделение: 3 инча (76 mm), около погребите: 2 инча (51mm),  по бордовете: 2 инча(51mm), палубата: 1 инч(25mm), кулите: 1 инч(25mm)
• Самолет: 1
• Екипаж:  570

---

Кораб на Негово Величество Нигерия, клас Коронни колонии ( за простота наричан просто Фиджи)

Кораб на Негово Величество „Нигерия“

• Водоизместване: 8 530  БРТ
• Дължина: 506 фута(154 м)
• Ширина 51 фута (16 м)
• Газене: 16 фута и 6 инча (5 м)
• Задвижване:  4 турбини на Парсънс, 4 Адмиралтейски котли, 80 000 конски сили
• Максимална скорост:  32 възела
• Въоръжение: 12 6-инчови (152 mm)Mk XXIII оръдия в четири кули, 8 4-инчови (102 mm) Mk ХVІ оръдия,  в двойна установки, две  счетворени установки ‘pom-pom’, 2 счетворени картечни установки.
• Торпеда: 6 21-инчови (533 mm) торпедни апарата, в 3 двойни установки
• Бронева защита около машинното отделение: 3 инча и половина (90 mm), около погребите: 2 инча (51mm),  палубата: 2 инча(50 mm), кулите: 2 инча (50mm)
• Самолети: до 3
• Екипаж:  733[6]

---

[1] Woodman, Richard, Arctic Convoys 1941–1945, 2007

[2] Това бил вторият боен кораб с това име, построен през 1931 година. За първия, виж в Зараждането на новата германска стратегия по море,1917 и Emmerich, Michael, „Bremse“. German Naval History. 2009.

[3] Flottenbegleiter „Кораб за съпровождане на флота“ – несполучлив клас кораби, предназначени първоначално за охраняване на корабите клас Дойчланд и строени в периода 1936-1939.

[4] O’Hara,Vincent, The German Fleet at War, 1939-1945, 2004

[5] http://www.hmsnigeria.com/history/history.htm

[6] Konstam, Argus, British Light Cruisers 1939-1945, 2012